8.06.2022 г., 21:47 ч.  

Поспри се, време 

  Поезия
311 1 6

Намерих те или сънувам –
в безбрежността на висините?
Кармично сякаш съществувам –
във волността насред орлите.

Така ще виждам отвисоко,
разлята красота по друми.
Във пяната на два потока
спя – в перлен блясък помежду им.

Поспри се време, не, не бързай!
Дали понякога било си
меланхолично, вместо дръзко...
и незадаващо въпроси?

В безвремие душата моя,
единствено намира смисъл.
А хаосът руши покоя
и лудва с първороден писък!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че сте тук с вашите мнения, Ели, Щураче, Вики, Ина, Скити! ПОЗДРАВИ!
  • Много е добро!
  • изглежда хаосът е за препочитане
  • Погледнато отвисоко, всичко изглежда различно. А времето, докато отговори на едни въпроси, задава нови
  • Стой си там високо, в безбрежността и над орлите, светът е място нешироко в което губят се душите
    Много добро!
  • Поспри се време, не, не бързай,
    дали понякога било си
    меланхолично, вместо дръзко
    и незадаващо въпроси?
    Прекрасно е, Дани! Поздравления!
Предложения
: ??:??