Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
1.07.2012 г., 16:03 ч.

Посрещам изгрева със вятърен копнеж 

  Поезия
547 0 8

Пак диша в мен на вятъра дъхът, солен

от морски пръски в утрини черупчени.

Сълзи премиват бреговете и на този ден

с  очите ми в пореден взрив  вторачени.

Посрещам  слънцето с летяща свобода

 в зениците с  най-сините метличини.

Със изгрева се сливам в чудна светлина,

която изходния път за щастие намира ми.

Прегръщам вятъра и с него още дишам,

че повеят е нежният му повик за летеж.

Забравя ли, че мога още много да обичам,

ще секне моят луд и вятърен копнеж.

И затова, дори с нозе във кръв облени,

пак тичам,  накъдето води вятъра,

дори и безпосочни да са неговите стъпки,

пак  пътя ми посочват за надежда.

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??