petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
15.04.2007 г., 5:15 ч.

Посрещане 

  Поезия
853 0 12

Към перона бездушен отправила взор,
сред посрещачи се губи - тълпа разнолика
и скрива в очите красиви  дълбоко сълзи,
да не заплаче опитва,  но сърцето  не пита...


В мъглата съзира го  сред размитите ликове,
и в жадувана  прегръдка тръпне да се сгуши.
Как очаква да съзре пак онзи плам в очите му  -
пожарът,  който я изгаряше до днес отвътре.


Покорен от нея,  влюбен,   безсловесен,
с устни страстни с трепет той я приласка.
В пазвата си мъжка с нежност приюти я,
от нея като птиче стоплено притихна тя.


И поеха заедно  по пътя към звездите,
където грееше луна за двама - бяла и добра.
От обичта им стоплен бе дори и мрака,
когато  затрептяха  влюбените им сърца.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??