28.10.2010 г., 13:46 ч.
Посрещане
815
0
0
Дойде ли...?
Усмивката леко прегаря
в ъглите на устните твои.
Издава те мека въздишка,
дъхът ти ми казва...
че там си.
Красива си!
Така разпиляна... и цяла,
и толкова, толкова истинска.
Не мога да спра да те галя!
Обичам да срещам очите ти,
когато си вече на платото.
Усмивката леко прегаря
в ъглите на устните твои.
Издава те мека въздишка,
дъхът ти ми казва...
че там си.
Красива си!
Така разпиляна... и цяла,
и толкова, толкова истинска.
Не мога да спра да те галя!
Обичам да срещам очите ти,
когато си вече на платото.
© Иван Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
