4.03.2014 г., 22:22 ч.
Посрещни ме, Майчице
Забравих го и този дом,
а все отваряш - да ме пуснеш,
пък вътре музика и тъжен тон,
и пак ме чакаш, и хапеш устни.
Аз чувах те, до кръв сълзях
и пътят си дори не виждах,
прости ми, че това е грях,
че безспирно те дори обиждах...
Че зарових се във своя свят
и в кълбото на едни въпроси,
тъй оставих те в душевен глад,
обичта ми жалостно да просиш.
Сетне връщам се към този дом,
ето, в тъмното гори комин,
посрещни ме, Майчице, това е стон,
и ще бъда истински достоен син!
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
В душата ми има едно място,,,,,,, Нарекъл съм го ,,Марианската падина,,!Ти го достигна!!!!
-
Много силен стих.
Разтърсващ.
Като живота.
Благодаря ти за доставеното удоволствие! -
Да, обещанието трябва да се спазва! Поздрав и от мен, Краси!
-
Навременно осъзнаване!
Спазвай обещанието си, Васко! Поздрав! -
Така е, М. Прочетох й го и това извика сълзи от вълниние в милата ми, свидна майчица! Благодаря ти, че отново си тук!
-
Така е, Васил, децата сме жестоки в любовта си. Ще ти кажа само ако може да й го прочетеш и подариш...на твоята мила майчица.
А това, което си написал е болезнено вярно и много жестоко:
тъй оставих те в душевен глад,
обичта ми жалостно да просиш.
Право в целта
-
Трогателен стих, Васил!
Поздрав! -
Хубаво е, че искаш прошка!
А майките винаги прощават!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
