Убиваш ме със ласките на думите,
убиваш ме с мечтите за целувка,
и с лудостта, която няма име,
но в мислите ти все към мен препуска.
Потънал във очите ми възкръсваш
Убиваш ме с представата за устни,
шептящи ме като молитва...
И радостта, че ме обичаш ме убива!
Убиваш ме! И твойта кръв по мене капе!
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени