Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
27.05.2017 г., 23:14 ч.

Постеля от любов 

  Поезия
789 9 20


За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.

 

Ръцете му са силни и добри,
рисуват хоризонти и надежди
и даже този свят да изгори,
ще бъда жива в тихата им нежност.

 

Научих се на истинска любов,
когато слушах тъмните му тайни.
Вкусът на битието е чеснов,
но всичко споделено е омайно.

 

И, не че този мъж е съвършен,
белязан е от сенки и раздели,
но, тъй като от обич е спасен,
душата си за него ще постеля.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??