sayjustwords (Ивайло Василев)
44 9
28.04.2017 г., 18:24 ч.

Постой 

  Поезия
935 3 2

Отдавна ти е тъжно да ме гледаш –
един и същ, наивен и безличен.
Постой, не бързай да си тръгваш.
Спомни си, че все още ме обичаш.

 

И знам, че вече съм изгубен –
скучно лице от всички твои снимки.
Постой, спомни си всяка дума,
която раждаше във теб усмивки.

 

Постой, не бързай да излизаш.
Не стая, а затвор е щом те няма.
Със тишина недей да ме обливаш.
Сгуши се в мен, дори да е измама.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??