10.12.2008 г., 12:47 ч.

Построих си палат 

  Поезия
625 0 5
 

Построих си палат със златни основи

и без покрив, с поглед към звездното небе.

Там бях себе си! Строших всички окови.

Плувах в от щастие и безгрижност море.

 

Но вместо стражи, феи осветяваха входа

и приветстваха всеки, молещ за топлина.

Тук моята спирка е. Изморих се в безнадеждни нощи да бродя.

Така изгубих една, но протегнах ръце към нова мечта. . .

 

Ела при мен! Тук не е страшно.

Втурни се във вълшебно начало.

Забрави! Загърби миналото жалко и прашно.

Усмихни се! Днес слънцето за теб е изгряло.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??