Принцесо малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог нека те благослови,
в съдбата твоя бяло сбъдване да блести.
Със светли истини живота си да градиш,
на облаците тъмните капани да победиш,
камбанено щастие в дните винаги да грее,
любов и доброта звънко в сърцето да пее.
Знай, дори понякога и нелогично да горчи,
животът е усилие, което си струва винаги,
ортак на лъжи красиви никога да не ставаш,
любовта си в заем на суетата да не даваш.
Така както след всяка нощ, нов ден се ражда,
и тъмнината отново в светлина се преражда,
така и в нашата човешка, древна, земна съдба,
се редуват слънце след дъжд, радост след тъга.
Не се предавай никога, победно и високо лети,
вълшебната врата на рая земен смело отключи,
докрай себе си винаги бъди и не забравяй, помни
само с криле от слънце към бяло щастие се лети.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени