Посвещавам на всички емигранти

4.10.2019 г., 0:28 ч.

Поезия » Гражданска

704 6 5

Посвещавам

на всички емигранти

Скитах се! Дори бездомен бях!

И слугувах на студени хора!

Бях забравил що е радост, смях!

Нощем не заспивах от умора!

Тежко е далече от дома!

Трудно е в съня си да целуваш

най-любимите-деца, жена,

а на сутринта да се преструваш,

че при тебе всичко е наред!

Няма болка, няма отчаяние!

Но душата е студена! Лед!

Там е скрито твоето желание

с тях поне за миг да бъдеш ти!

Своя син пораснал да прегърнеш!

Дъщеря ти да ти прошепти:

тате, тук кога ще се завърнеш?

Чакаме те всеки ден и час!

Чакаме с надежда във очите

да си дойдещ! Да си тук със нас!

Липсваш ни и в нощите, и в дните!

03.10.2019 г-

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mislitel (Георги Каменов)

2019-10-04T15:20:36+03:00

Тъжно и болезнено.
Поздравявам те.
Мечтазаизгрев (Кети Колева)

2019-10-04T14:30:18+03:00

Колко болка лъха от стихът ти. Явно е преживян. Изживяла съм го и всяка твоя дума ме удряше в сърцето. Аплодисменти!
Иржи (Ирина Филипова)

2019-10-04T03:15:57+03:00

Много тъжно и ако е преживяно от автора-още повече и много истинско....
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2019-10-04T00:47:35+03:00

Болезнено ...!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-10-04T00:39:17+03:00

Напомни ми, когато бях малка и моят баща беше в чужбина...тъжно и мило стихотворение!