Зеница ми бъди. През теб да виждам
дори невидимите светове.
Разбий стените, дето ме зазиждат –
открий ми хоризонт. И върхове.
Мечтата ми бъди, която леко
в крила превръща двете ми ръце..
Бъди ми невъзможната пътека
от моето до твоето сърце.
.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Много възторжен коментар.
Благодаря
и - сърдечен поздрав!