Посвещение

18.10.2020 г., 21:41 ч.

Поезия » Любовна

579 1 0

Ех, моя Вило - Самовило,
в сърцето ми гнездо си свила.
Очаквам те до посред нощ
и трупам свойта мъжка мощ.
Харесвам те! На теб се спрях.
Не знам защо, но тръпна в страх.

Това към теб е моят зов:
- Ела! Бъди за мен Любов!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Посвещение

Свързани произведения

Коментари

Предложения