7.06.2009 г., 11:29 ч.

Посветено 

  Поезия
948 0 19

В молитва ръцете ми дишат във бяло.

Молбата за помощ искри във сълза.

И от детската чиста душа се изтръгва

стон като цвете, родено от бистра роса.

По пътечка ме следва като слънчево зайче.

И ме огрява, за да не се изгубя в леса.

А с дъха си тревата погалва

наранената от унижение, болна душа.

За тебе, детенце, света ще обърна.

През дъжда от несгоди слънце ще ти подаря.

Да те следва по пътя и ти дарява

радост, навсякъде по света.

 

Посветено с много обич и болка на прекрасен човек и приятел. Обичам те, миличка! Бог да ви пази!

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??