Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра,
която от Началото играем.
В Началото сме слънчеви деца.
Какви ли сме, приятели, накрая?
Животът е чаровен полилей,
създаден за душите ни да свети.
Нима, ако ти кажа аз „Живей!“,
ще чуеш поетичните куплети? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация