1.07.2010 г., 23:15 ч.

Посветено на любовта 

  Поезия » Любовна
1144 0 0
Завиждам ù
с оная луда завист,
която те гори отвътре,
накъсва ти съня на хиляди парчета,
и най-накрая те отравя,
дотолкова, че сам да се намразиш.
Презирам я
със настървение,
което ме убива,
кипи в кръвта ми и ме кара
да се презирам, че съм жива.
Намразих я ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??