Посветено на онези, които наричаме баби
Те са бивши жени – чепати и жилави,
нищо женско (по Вазов) няма у тях,
плугът на времето орал и не спирал...
Господи, колко сте хубави, въпреки тоя орач!
Нито очите ви кръгли и сини, а локви!
Нито ръцете ви – лебеди, пръст и епител!
Колко животи сте вдигали смело нагоре!
Как сте отчували от децата мъжища!
Майки с пребрадки! С басмени престилки,
малко беззъби, малко сами... сред лехи
и градини, под слънчеви люлки искрящи, ...