Късно се душата ми отприщи,
дори почти е неприлично
в стихове да се разсъблича,
когато животът се оттича...
Поне да бе по-рано,
когато реката ме повлече,
да си пасва с колена одрани,
сега е само тиня, другото изтече...
А днес какво...? Бих само искал
потока житейски да опиша
в давещия му подводен цикъл,
но с тези трийсет букви е излишно,
че и цял буквар не стига...
© Валентин Василев Всички права запазени