23.05.2007 г., 9:18 ч.

Потоп 

  Поезия
520 0 5

Неясна тревога се пропива в мен...
тялото ми свикна да попива всичко тези дни!
Още един такъв дъждовен ден,
още една усойна нощ с удавени звезди
и потопът ще ме претопи в тъгата,
ще просмуче свойта лееща се хладина
в най-тайните подпори на душата...
А тя, дали ще доживее утринта?
Неритмичната симфония на капките
подгизна премалелия ми слух...
Мракът сенчест под чадърите и шапките
е миг лъжовно, сляпо сух!
....................................................
Дано да спре за малко да вали,
да търся сух подслон се уморих!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??