Потребен огън
Ти, казваш, си ме търсил без посока...
Надлъж и шир кръстосал си света.
Зазидана в тъмница доживотна,
душата ми догаря в самота.
Ни слънчев лъч, ни песен. Редом с мене
в оковите дрънчеше ми страхът.
До вчера моите чувства наранени
проклинаха неверния си път,
а днес съм просто сгърчена шушулка,
опърлена от чужда суета.
И само хладна есенна милувка ...