Имам нужда от точно това:
да пробия със словото мрака,
да извия в небето гласа
на поета, обречен да чака.

Да се скрия, прогизнал от страх,
да заплача на гара далечна,
да съм тих като древен монах,
да съм щрих като точка пресечна.

Да съм твоята мила звезда,
да ти стопля сърцето, когато
си напът да останеш сама,
а морето е чаша разлята.

Да те имам и нямам. В едно.
Да избягам, защото се плаша.
Имам нужда от капка добро,
но разбита е моята чаша...