Страх, тъга, мрак, прeвърнати във обич прокълната. Кървящо сърце, плачещо в дълбините на мрака. Никой не чува, не подава ръка! Сърцето се къса, бликва кръвта. От любовта остава да тлее само пепелта, дущата стене в мълчалива предсмъртна агония. Тялото тръгва някакси, изгубило сърцето и душата си. Качва се по разрушената стълба, потъва, потъва, потъва...
мерси за съвета ти! честно казано никога не съм мислела ,че съм добра в римите ,а по-скоро в прозата,но просто реших да се пробвам. а пък и чувствата ми просто така си се бяха подредили...
Замисълът е чудесен, малко изпълнението има да се
оправя( напр.не чува никой, размени, за да има рима, щом си почнала да римуваш, така си продължаваш и др. сърце във кръв, за да има рима с мрак и т. н.др е добре)Но може и да не приемеш, просто мнение!!!
Привет приятелски, миличка!!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.