Чезна в синевата от прикрити души,
плача и викам...
Защо съм без глас?
Чуй ме! Моля те, чуй ме!
Ела, подай ми лъч светлина,
измъкни ме от тази дълбина...
Тиха музика звучи -
пътувам надолу,
нямам мечти...
изчезва и последната черта от моята душа.
Спомен за мен остана ли в теб?
Защо ли се питам - ти си от лед.
© Десислава Банова Всички права запазени