8.12.2007 г., 21:50 ч.

Потъвам 

  Поезия » Любовна
659 0 0

Чезна в синевата от прикрити души,

плача и викам...

Защо съм без глас?

Чуй ме! Моля те, чуй ме!

Ела, подай ми лъч светлина,

измъкни ме от тази дълбина...

Тиха музика звучи -

пътувам надолу,

нямам мечти...

изчезва и последната черта от моята душа.

Спомен за мен остана ли в теб?

Защо ли се питам - ти си от лед.

© Десислава Банова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??