...Потъвам в ръцете ти...
Какво се случва?!-не можех да разбера преди,
но захвана ме магично:
Очи в очи, устни в устни,
ръце в ръце, сърце в сърце безпределно...
Вече ме прегръщаш, още преди да
осъзная, че си наистина истина...
И просто танцувах с теб безкрайно, още преди да
ме поканиш във вихъра...
Може би е планирано съвпадение без да
знаем и да се срещнем аз и ти, както винаги сега...
Може би това е писано в съдбата и тя прави така,
че пак и пак да се случва-заедно да вървим във вечността...!
Срещата на обединението ни, постоянно се повтаря
отначало, но без един край дори...!
Искам да заспивам в гръдта и сърцето ти
всеки миг, винаги в твоите обятия...!
И после да ме събудят целувките и ласките ти,
които представляват сълзите и дъха ми...
И във всичките ни чувства да сънуваме,
и тогава в истинската реалност да се пробудиме...!
А когато по някаква причина не сме заедно така,
знаем, че в следващата секунда отново ще сме едно цяло...!
И не само това, ще се обичаме много повече в една безкрайна усмивка
и точно този палав смях ще покаже, че пътищата ни преплетени са отново...!
Знаем, че ще потънем отново и ще полетим нагоре...
И просто е така-потъвам в ръцете ти, потъвам в душата ти...
И връщайки се назад, не бихме пропуснали мига на разговора ни
и не ни пука, ако света и съдбата, решат отначало всичко да преживееме...!
Срещата на обединението ни, постоянно се повтаря
отначало, но без един край дори...!
Искам да усещам винаги аромата и духа ти
И да пием от извора на живота един другиго, в тебе да горя...!
И после от пепелта да ме преродят блясъка и светлината ти
които представляват сълзите и дъха ми...
И във всичките ни чувства да сънуваме,
И тогава в истинската реалност да се пробудиме...!
А когато по някаква причина не сме заедно така,
знаем, че в следващата секунда отново ще сме едно цяло...!
И не само това, ще се обичаме много повече в една безкрайна усмивка
и точно този палав смях ще покаже, че пътищата ни преплетени са отново...!
Знаем, че ще потънем отново и ще полетим нагоре...
И просто е така-потъвам в ръцете ти, потъвам в душата ти...
И връщайки се назад, не бихме пропуснали мига на разговора ни
и не ни пука, ако света и съдбата, решат отначало всичко да преживееме...!
Какво се случва?!-не можех да разбера преди,
но захвана ме магично:
Очи в очи, устни в устни,
ръце в ръце, сърце в сърце безпределно...
Вече ме прегръщаш, още преди да
осъзная, че си наистина истина...
И просто танцувам с теб безкрайно, още преди да
ме поканиш във вихъра...и просто потъваме в ръце ни...
...Потъваме в душата
знаейки, че душа сме един за другиго....
© Лили Вълчева Всички права запазени