aap (Ангел)
920 3578
27.10.2016 г., 21:44 ч.

Потъваш 

  Поезия
227 1 2

Миг, минута, съчувствие и болка!

От нищото изплува самота.

От надеждата, че хубавото чака!?

Потъваш в мътната вода.

Миг, минута, часове...

За времето, забързаното...

В мистерии обвито.

Очакване, заблуда, болка, страст.

Оставаш с своите съмнения.

Нима...!?

Толкова отчаян си, 

че себе си превърнал си във роб!?

И свойте болки бъркаш с престъпления.

Отстъпваш, даваш свобода и страст.

Но за какво ли?

Те не те разбират, мислят я за простота.

И пак потъваш в самота.

Таз същата, от която губиш си съня.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много вярно е точно!Благодаря за коментара Васе!Докостна ме!!!
  • "И пак потъваш в самота"
    Самотата е спасение от лошия свят, в който добрият е прост, а престъпникът става все по-богат. Харесах!


    Поздрав!
Предложения
: ??:??