7.01.2007 г., 13:58 ч.

Повече не можеш да си тук 

  Поезия
649 0 2
Повече не можеш да си тук

И с теб и без теб, светът ми се крепи.
Разпилени надежди, разрушени души.
Когато те погледна, с разбито сърце,
Твоите сълзи в мен пълнят море.

И с теб и без теб, светът ми продължава.
Ограбен народ, разорена държава.
Когато те обичах, с моето празно сърце,
Ти искаше някое друго момче.

И с теб и без теб, светът ми загива,
Дъгата над нас изглежда ми сива.
Когато те пуснах, с твоето черно сърце,
Мислех че порастваш, но си още дете.

И с теб и без теб, светът ще оцелее,
Дори само със сирачето, стига да пее.
Когато те загубих, болката ме довърши.
Нямаше кой, сълзите ми да бърше.

И с теб и без теб, светът ме убива,
Жертва съм аз, а съдбата е крива.
Когато се върнеш, мен ще ме няма,
Сякаш обичам да губя играта голяма.

И с теб и със мен, времето ще измине,
Още тялото ми няма да изтине,
Когато нови герои ще дойдат в стиха ми,
Някъде от отвъдното ще чуеше смеха ми.
И ще заплачеш, не защото ще си труп,
А защото повече не можеш да си тук...

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??