23.09.2019 г., 20:12 ч.  

Повеи от Дунава 

  Поезия » Любовна, Авторска песен
1784 8 8
В безлунна нощ запалих в теб искрата,
не ще да можеш вече да заспиш.
Самотна вечер бродиш в тишината
и в огъня на чувствата гориш.
Запалена веднъж тя вечно тлее,
не е открит целебния балсам.
Човекът с нея цял живот живее,
от времето на Ева и Адам.
Едничка любовта е тази сила,
приемеш ли я, ти ще се спасиш,
и както бяла птица лекокрила,
над светската суетност извисиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Предложения
: ??:??