16.09.2009 г., 0:03 ч.
Повеля
Повеля
Когато светът се крепи
или пък току се отмести
от двете придворни липи,
прегърнали твоето детство,
когато съня споделиш
със някой, а той го ограби,
а после край залеза риж
отпуснеш крилете си слаби,
избистряй през унеса ням
в сърцето си тази повеля:
че всеки в света идва сам
и с друг самотата споделя...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
настръхнах, изпепеляващо!
-
Споделям!
-
"Най-добрият приятел е този, с който можеш да стоиш и да не обелиш и дума, а когато се разделите да си с усещането, че това е най-хубавият разговор, който някога си имал". Не знам чия е тази мисъл, Иво, но се сетих за нея, когато прочетох творбата ти... Самотата е странно нещо. Понякога я търсим, друг път бягаме от нея... Бих ти казала, че Поезията ти е лек за самотата (но не искам да звучи като клише). Поздравления!
-
Поете, натежала е душата ти,
дано да не е от самота
а от препълване с приятели
-
!!!
-
Е ваше благородие,
повеля или живейска мъдрост... все едно
стихът ви е великолепен .. -
Самотата е вечна приятелю - особено, когато си сам сред... подобни!
--------------------------------------------------------------------
Мнооо яко стихо! -
Ваше Благородие, всеки е самотен...
Хубав кратък стих! Просто е страхотен!
Много ти благодаря, че го сподели.
"Споделена самота(цитирам Жули)
не самота." Става половин... нали?
С колкото повече души я споделиш толкова по-малко остава от нея.
Поздрав! -
Благодаря, Бароне! Желая здраве, щастие и успехи! Ваше Благородие.
-
Споделената самота, не е самота!
Поздравления! -
Чух повелята ти и я споделям, а този , който ти е писал 5, е единственият, който я е чел, но не е поет./Всъщност оценката ми направи впечатление, защото около 20 години бях даскал. Не че съжалявам, но пораженията са видими.Ха-ха./
Желая щастие Ваше Благородие! -
Прекрасно е, когато намериш, с кой да споделиш самотата си.
Стихът ти е като песен. Така леко и свободно се лее. Благодаря! -
Благодаря !
-
Ако влизаш в самотата на някой - то влизай мълчаливо... Влизай дори в собствената си самота мълчаливо... А тук ухае на споделеност, Ваше Благородие...!
-
На твоята страница винаги е хубаво...
Поздравявам те И се радвам, че отново чета хубавите ти стихове. -
Всъщност май само самотата не е самотна Тя винаги има компания
-
О, Прекрасни и как само я споделяш и патентоваш дори!
-
Добре е, когато споделим самотата си, мили приятели...Осветявате делника ми и дваж пъти в повече моите празници далеч от Родината:
Вил (Виолета Зашева)
A99 (Росица )
Tchintova (Ирена чинтова-спасова)
странница (Сеси )
galenaGV (Галена Воротинцева)
anvedi (Ани Виделова)
нмг (Надежда Маринова )
линасветлана (Светлана Караколева)
ATEA (Тет)
dar4e_to (Дарина Дечева)
TeMiDa (Преследваща северния вятър)
galenaGV (Галена Воротинцева) 16-09-2009г. 23:10
iseva (Юлиана Исева)
lips_of_angels (Емилия Найденова)
goredoly (Миглена Цветкова)
stef_bobi (Яна )
Melany71 (Светла Дичева)
SVETLAMILA (Светла )
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
lunna-svetlina (ЛУННА СВЕТЛИНА )
Neon (Мими )
Nella_gold (Нели )
WhiteHart (Йордан Илиев)
genkaivanova (Генка )
petinka67 (Петя Кръстева)
feia (Вилдан Сефер)
rajsun (Райчо Русев)
rarebird (Весислава Савова
adiveil (Нина )
darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
жарава (Веска )
Gareva (Гинка Гарева)
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
Черна_Роза (Жулиета Великова) -
Разкошно... Като наркотик са стиховете ти, Иво! Пристрастяват!
-
Всеки твой стих е повеля, която се помни и остава...
-
Споделената самота не е самота.Много е!
-
...дали...
Споделял ли си самота...
Много ми хареса стихотворението.
Желая ти "споделената тишина" - да лежиш до някой, да мълчите, да гледаш тавана/небето..., да се чувстваш прекрасно, усещайки... Какво?
Поздрав, Терзийски! -
Здравей,Бароне, дойдох да взема своя дял от споделена поезия. Сърдечни благодарности!
-
Когато светът се проваля
и сякаш на косъм виси,
поредният зъб се разваля
и скубеш от болка коси,
тогава си спомняш навярно,
че този животец е миг
и Тя те преследва коварно,
и ужас е първият вик,
тогава ръмжи самотата
и спомняш си тази повеля,
че несподелена душата
напразно споделя постеля. -
Споделяш, ограбваш... Кръговрат. Хубаво.
-
Никога не сам приемала без резерви жестокостта на истината, че на този свят човек сам идва и сам си отива... Винаги съм вярвала, че има нещо, което опровергава тоталната самотност, а то какво било!!!- тези великолепни стихове!Философия на взаимността, топлината и човечността в този груб и отчужден свят...Благодаря за красотата на мисълта и словото!
-
Абсолютната истина!Много ми е приятно тук!Радвам се,че прочетох!
-
-
Харесва ми споделената самота! Страхотен си!
-
Да Ваше благородие ,всеки идва сам и сам си отива, но когато е споделена самотата е различна!
-
Един бърбън, Ваше Благородие?! Наздраве!
-
Амин! Бъди!!!
-
Да!!!
Благодаря! -
Сърдечната повеля е най-вярната, освен ако не са ни подвели ...
-
Мъдра повеля...
Поздрави! -
прекрасен стих.
наистина не можем да живеем сами,стига да го осъзнаем. -
Благодаря ти, Бароне!
-
Хубав стих!
-
Как беше: "Човек е сам върху сърцето на земята..."
-
Мъдро и красиво. Продължавам да те чета с удоволствие, Бароне.
-
Браво и от мен!
-
Много човешко и въздействащо. Ив, браво!
-
Харесва ми това за самотата
-
Съгласна съм
-
....стига да намери подходящия , Ив ....да ! Различно ми звучиш някак....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
hapka-kapka (Капка
liviq (Здравка Бонева
anahid (Анахид Чальовска
viktoar (Виктория Стоянова
rimpo (Наско Енев - РИМПО
nellnokia (Нели Господинова
Elpida (Надя Стефано
Napolitano (Валентино
maistora (Красимир Тенев
purko59 (Ангел Веселинов)
Жулли (Юлия Димитрова
purko59 (Ангел Веселинов
MissMariya (Мария )
Бубчето (Александра Ангелова)
tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
Heart_of_Fire (Елмира Митева)
TeMiDa (Преследваща северния вятър)
тюркоаз (Мариола Томова)