О, моля те!
Не казвай, че греша,
когато те обичам безусловно.
Сама ме предизвикай да реша
дали сърцето ми единствено виновно е.
Да спра сълзите си не ме моли,
окъпва се сърцето ми в сълзите.
Не плача аз, защото ме боли.
От радост случва се да плачат и очите.
И ме обичай с ненаситност на момче,
каквато в теб запазил си с години.
Където текло е, то пак ще потече.
Сега ела,
целувай ме,
люби ме...
© Мая Попова Всички права запазени