Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)
101 275
13.03.2007 г., 18:27 ч.

Повод 

  Поезия
848 0 6
Седя, като
увяхнал патладжан.
Водката
прозрачно се усмихва.
Ще се оцъкля,
като онзи джам,
а махмурлука ми
ще бъде с лихва.
Момента е особен,
като мен.
Наздраве, барман!
И на хаирлия!
А той въздъхна
някак си,
смутен ми рече:
- Готин си,
но много пиеш.
- Как да не пия – бръщолевя аз. –
Тя вчера мойта…
Взе че си замина.
Какво да правя
сам-самин у нас?
Поне на бара,
с тебе сме комбина.
- Недей така – говори ми сериозен. -
С пиенето,
няма да я върнеш.
- Че няма, няма – казвам аз прогнозно. -
Но водката е друго…
Не омръзва.

© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??