10.02.2012 г., 13:07 ч.

Повод за живот 

  Поезия » Любовна
690 0 2

Кажи ми ти, о, музо нежна.

О, дай ми повод за живот,

гали ме с жалост и тъга безбрежна,

на твоя повик аз съм роб.

 

Ти надежди клети даваш...

погубваш ги във същи миг;

от смъртта живота сътворяваш,

но непознат остава твоят лик.

 

До мен ли си ти, музо свята -

даряваш ли ми щастие потребно,

от умиление сълзите капят,

а няма ли те, липсваш ми безмерно.

 

Сърце, скърбящо в рани,

с едничка надежда все тупти,

че каквото и да стане

ще даваш повод за живот, а не мечти.

 

                                                     О’ Донован

 

© Пламен Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! В тази криза по-добре да не съм от там.
  • Звучи доста епично, сигурен ли си, че не идваш от древна Гърция Харесва ми !
Предложения
: ??:??