Аз няма да ти позволя да паднеш.
Не си помисляй да се предадеш.
Във себе си дори сам да не вярваш,
аз ще съм близо и ще вярвам в теб.
Когато на ръба си да пропаднеш,
аз ще съм тази, дето ще те спре.
Ръка за помощ, в труден миг подадена,
и истинска надежда, и небе.
И твоя муза, пристан твой, утеха,
любима и приятел, и съдник.
Нирваната във мигове на нежност,
в момент на ярост ще съм твоят вик.
Светулката, посоката сгрешиш ли,
и прошката, когато те боли.
Това е моят начин да обичам.
Не искай друго. Поводът си ти.
© Теодора Симеонова Всички права запазени