18.06.2007 г., 18:54 ч.

ПОВОЙ 

  Поезия
759 0 20
Роди ми се усмивка - Боже мой!
За първи път от толкова години.
Сега ми трябва топличък повой
да я увия, за да не изстине.

Ще бъде вече моя рожба тя -
усмивката, родена с много мъка.
Като букет от дъхави цветя
ще ме краси. Но моята заръка

към всеки, който иска да роди
усмивка на лицето си прекрасна:
Заченеш ли приятелю, помни,
повой ти трябва, за да не угасне!

Намериш ли, то дълго я пази.
Ще имаш нужда винаги от нея!
Усмивката в душата не тежи!
Тя в трудностите само ще те грее...


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??