Вържи косите си със топъл здрач,
Докосвай ме със погледи самотни...
И сънища разказвай ми – без глас,
и нека тишината да говори...
Налей ми чаша със шампанско - смях...
пенлив като реката на живота...
Обичам да усещам, че съм в грях
и да вървя по хълмове - голготи.
Насичай ме на мигове с ръка...
гневи в мен мъжкото, да иска прошка.
Събличай тази рокля от тъга,
във мислите ти тази нощ ще постя... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация