Появи се ти от рая, но защо?
Нима със нещо те заслужих?
В дните тъмни ти сякаш с ангелско крило
прегърна ме и всичко лошо свърши!

И все пак... не смея да се радвам,
защото знам - животът взема изведнъж!
Но как да скрия своята усмивка,
ти беше слънцето в мойте дни на дъжд!

Страхувам се, че може да си тръгнеш
и да ме обвие отново самотата...
Сега искам само ти да ме прегърнеш
и да не се срещам никога повече с тъгата!

Появи се ти от рая, но защо?
Нима със нещо те заслужих?
О, мое слънчево петно,
май просто в рая се загубих!