Позна ли я? 

Крехка и нежна е тя,

от фино стъкло по-чуплива.

Сякаш от порцелан изкусно изваяна,

чиста като сълзица бистра.

Тя не съдържа чувства порочни,

извира от нея благодат.

Ни лъжа, ни измама познава,

а с независимостта е добър познат.

Свободен дух и волна душа ти дава,

но и с близостта на друг човек те дарява.

Не ще си сам, докато ти в сърцето си я носиш,

а за щастие никога няма да просиш.

Твърде вълшебна,твърде опияняваща е тя,

надяваш се при нея да те отведе твойта съдба.

Най-върховната сила в нея се съдържа,

тя не предава, дори и да наранява.

Позна ли я? Та нали до теб е застанала тя.

Не позна ли любовта, страннико?

Знам, че жадуваш ти за нейната магия,

не се бави, прегърни я, пази я, защото твърде безценна е тя.