В очите ти потъвам безнадеждно,
дълбокото море е в тях безбрежно,
допирам устните ти с пръсти бавно,
доближавам своите към тях полека, плавно,
настръхва кожата ми щом ги слеем,
езиците си в танц, за който двамата копнеем...
Всяко кътче в тялото ти го познавам,
всяка бенка, татусче и белег обожавам,
дали наистина това го осъзнаваш,
зависима от теб съм, от дозите любов, които даваш,
като болна съм, когато теб те няма,
беля съм, но и обич имам да ти дам голяма!
© Ирина Пачелиева Всички права запазени