Познавам ти
нюансите
на тишината,
с които
пазим красотата
на твоето,
напиращо
мълчание,
което
ме лекува
от страдание,
защото си оставаш
с мен честита
с това,
че си за хората
открита
с доброта,
която в теб
извира,
неуморно
и в стиховете ти
пулсира,
готова
злото да прости
и в небеса
да полети,
навлизайки
дори в зоната
на трясък,
за да роди
от трепета
проблясък,
а с него
светлината
превръщаш
в път
на добрината.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Поздрав!