djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
18.08.2016 г., 17:53 ч.  

Позволи ми 

  Поезия
5.0 / 32
1977 8 32
Всяка вечер е с тебе, нали?
И със сладки лъжи те омайва.
Не усещаш в леглото дори
как промъква се тихо и тайно.
Много бавно протяга ръце
и фалшиво обсипва те с нежност.
На тъгата в коварния плен
си отново. Така неизбежно е.
Не ù вярвай, мой мъничък Кай.
Тя от себе си късче ще счупи,
ще забие в сърцето до край,
ще обсеби света ти и срути. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Предложения
  • halfangel (Лилия Кашукеева) Тебеширен Венец
    Тебеширен Венец
  • Роби (Роберт) Не вярвай, че от теб съм си отишъл
    Не вярвай, че от теб съм си отишъл, когато вече няма да ме има. И прогони далече тази мисъл, не я до...
  • argonyk (Димитър Никифоров) На мама
    Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...
  • Самодива (Вики) На тръгване
    Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...

Още произведения »