***
Позволи ми да бъда
от тебе частица,
нещо да бъда
от твоя живот -
живот в безпорядък -
без план и без скица,
свръхчовешки, пределен
и просто „живот”.
И когато се будиш
в яркото утро,
когато започва
поредният ден,
а нощта се превръща
в слънчева сутрин-
в прегръдките още
с мисъл за мен.
Че в нощите дълги
е някак си трудно
да бъдеш самотен
и таз самота
под нощната лампа
останала будна
в тъма безнадеждна-
искрица една.
И знаеш ли...
малко ревнувам
от големите букви,
от влака, от спрея.
А как ми се иска
и аз да рисувам..
как ми се иска,
но аз не умея.
За какво пак си мисля,
а единайсет минава,
часовете изтичат
набързо и пак
няколко бири,
час- два остават-
поредната акция,
поредният влак.
© Франческа Салиери Всички права запазени