20.01.2007 г., 15:32 ч.

Позволявам си... 

  Поезия
696 0 12
Позволявам си...

Звездите, дето са звезди
и са далеч една от друга,
и те заради нас, нали,
си правят някаква задруга.
Пегас и Лира, Южен кръст,
Кентавър, Хидра, Змиеносец –
събрани са във звезден кош
и подредени, за удобство...
Коя от тях да избера
за мен и теб, за да ни грее
и ни намига през нощта?
Избирам Делта от Цефей –
променлива и сякаш диша,
та да е жива любовта
поне докато горят звездите...

© Доли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нали, най-малко дотогава Чудесно е, че си тук.
  • Стихът ти е много интересен и хубав! Хареса ми леката закачлива нотка! Учудих се и на твоите познания за звездите! Поздравления!
  • Радвам се, че моята закачка със звездите ви е харесала. И на мен ми достави удоволствие да напиша стихотворението Злати, специална благодарност за стиха в коментара, подкрепям размислите в него
  • Чудесен стих! Поздрави, Доли!
  • звезден стих, Доли, прелест си
  • Нестандартно...оригинално
    Много идеи-неизчерпаема си
  • Много интересен замисъл има произведението ти,дано повечето от нас да го видят!Поздрав и шестичка имаш от мен
  • Оригинална и свежо, браво, Доли!
  • Браво, прекрасно е!
  • Нека горят звездите Доли!
    Поздравления!
  • Според мен звездите ни избират
    не ние тях уви!
  • А ние хора - странно чужди,
    редуваме омраза с песента,
    нали сме със едни и същи нужди,
    ...или сме предпазливи в любовта...

    Стиха ти е като вик, Доли.
    Сигурна съм, че, четейки го, много от нас ще се замислят.
Предложения
: ??:??