24.08.2008 г., 13:20 ч.

Позвъни 

  Поезия » Любовна
1094 0 13

Сам си и аз съм сама.
Не превръщай нощта ни във болка.
Пристъпи пак до мойта врата.
Позвъни - аз пак ще отворя.

Виж луната и тя е сама,
всяка нощ мълчаливо се стапя
в светлината на свойта тъга -
става малка и още по-малка...

Аз не искам да бъда сама.
Не превръщай живота ми в лудост -
всеки миг изтърван в любовта
като гвоздей в сърцето ще блъска.

Позвъни и аз пак ще отворя.
Не, не искам да бъда сама...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??