Няма ли кой да избърше праха от душите на хората,
за да може достатъчно слънце да проникне във тях
и дъждът да достигне до сухите корени -
да покълва Добро в разтопения мрак?
През миражната пустош на своя живот,
се заравяме бавно в горещия пясък
и пустинно е в нас - като в пещ,като в гроб...
Само болка във шепите носим... нататък...
Няма ли кой да избърше праха от душите ни,
за да видим, че те са вселенни -
и се сливат галактики, и блестят в тях звезди,
и се раждат планети... ...