Eia (Росица Танчева)
436 13844
16.12.2015 г., 7:47 ч.

Праправнукови стихове 

  Поезия
406 0 5

Умислени руини от империи…

Срутени велики самомнения,

за глупостта човешка доказателства

и за мъдростта на тихия вятър.

Въздишащи останки от империи,

намек за крехка планета – руина,

някога наричала се гордо – Земя,

на прадедите ми била Родина... 

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кратко, ясно, изпълнено с носталгия и ... руини. Дано все пак остане нещо от родината ни! Двучи като послание, Роси.
  • Сентенциално!
    Светли празници!
  • С Младен!
    Поздрав,Роси!
  • Тежко е, когато виждаме, че всичко се руши пред очите ни!... Народът ни е забил нос в земята и няма никакво самочувствие, дори е забравил да се усмихва!...

    Светъл ден, Eia!
  • Даже и планетата ни си има давност, която дори изтича преждевременно заради "глупостта човешка". Кратко, но замислящо стихотворение, Роси!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??