21.09.2007 г., 22:14 ч.

Прашинка светлина 

  Поезия
994 1 13
Стоя и гледам
как сълзите ти напират,
но няма как
в прегръдката си да те приютя.
Съдбата зла така е отредила да бъдем
с теб на двата края на света.
Стоя безмълвна, огорчена,
в самотна стая, обвита от тъма.
Сърцето си да залепя, уви, не мога,
разбито крачи то по черната земя.
Стоя и гледам те самотен как ме молиш
поне за миг да бъда твоята звезда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Предложения
: ??:??