31.07.2008 г., 16:16 ч.

Прашни спомени 

  Поезия
1043 0 4
В шкафа на тавана
скрити са безброй мечти,
скътани са под юргана
писъмца, облени в сълзи...

Горе, сред купа с играчки,
сред детските ми спомени,
сред кукли и готварски печки,
изоставени са мойте корени...

Смут цари в живота вече,
няма ми ги детските мечти,
не съм вече онова мъничко човече
с дълбоки питащи очи...

Често взирах се в звездите,
мечтаех си света да бъде мой,
с времето избледняха ми мечтите,
мистериозни като вълчи вой...

В дрешника ми прашен,
стар молец лети,
някога изглеждаше ми страшен
със своите скърцащи врати...

Тук са книжките ми най-любими,
четях ги всяка вечер със захлас,
за свят с четирилистни детелини,
увлекателни за всички нас...

Деца игриви ние бяхме
преди няколко години,
заедно от зори до мрак играхме,
заедно в овощните градини.

Ето и любимите ми кукли
с бели порцеланови лица,
с гъсти, черни букли,
но, за жалост, без сърца.

Ето и мечето,
без което не можех да заспя,
кърпено му е крачето,
но не мога с него да се разделя...

Колко спомени са скрити
тук, на прашния таван,
хиляди мечти изтрити
и детският ми свят мечтан...

Често гледах аз звездите
и търсех отговора до зори,
къде ми се изгубиха мечтите?
Но отговор нямаше - уви!

© Шматкъ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво Никси! Спомням си как в един от часовете на даскало ти ми даде да прочета това стихотворение!!! Много е яко... Обичкам те Ники
  • Браво! Страхотно стихотворение! Поздрав
  • прекрасен стих много ми харесва цял йивот може да бъдеш възрастен но само един път си ДЕТЕ
  • "...как искам аромата на старите дни да усетя. Нищо няма да е както преди..." Много ми хареса! Браво на теб! Страхотна тема!
Предложения
: ??:??