В шкафа на тавана скрити са безброй мечти, скътани са под юргана писъмца, облени в сълзи... Горе, сред купа с играчки, сред детските ми спомени, сред кукли и готварски печки, изоставени са мойте корени... Смут цари в живота вече, няма ми ги детските мечти, не съм вече онова мъничко човече с дълбоки питащи очи... Често взирах се в звездите, мечтаех си света да бъде мой, с времето избледняха ми мечтите, мистериозни като вълчи вой... В дрешника ми прашен, стар молец лети, някога изглеждаше ми страшен със своите скърцащи врати... Тук са книжките ми най-любими, четях ги всяка вечер със захлас, за свят с четирилистни детелини, увлекателни за всички нас... Деца игриви ние бяхме преди няколко години, заедно от зори до мрак играхме, заедно в овощните градини. Ето и любимите ми кукли с бели порцеланови лица, с гъсти, черни букли, но, за жалост, без сърца. Ето и мечето, без което не можех да заспя, кърпено му е крачето, но не мога с него да се разделя... Колко спомени са скрити тук, на прашния таван, хиляди мечти изтрити и детският ми свят мечтан... Често гледах аз звездите и търсех отговора до зори, къде ми се изгубиха мечтите? Но отговор нямаше - уви!
Следващо от категорията
Следващо от автора