Събудих се, а улиците пусти.
Дъждът измил асфалта до перфектност.
Улиците чисти като устни.
Тъмно е, защото е по-честно.
Светлото се бави да започне.
Рано ли е да съм се събудил?
Бързо спах конкретно и нарочно.
Никога така не съм се чудил.
Гледам недовиждащ в нищотата.
Мислите ми спомени подреждат.
Как да предизвикам светлината
за да върна сутришната нежност? ...