Празен свят
Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.
А той ще те хареса. Безотказно.
Прекрасен лик, усмихнат, нереален...
Защото този свят е твърде празен,
защото този свят не е нормален.
Той тъпче тежко с калните ботуши
цветята крехки, малките тревички,
говори много, никого не слуша
и няма идентичност, има "всички".
За него приковала си с верига
любов и нежност, парещи въпроси.
Каквото даваш, никога не стига
и не е важно в себе си какво си.
А вечер, хвърляш жалките играчки -
бижута, рокля... Злият свят заспива.
Но ти не спиш, в леглото дълго плачеш,
защото знаеш колко си красива.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Истинност е вплетена в стиха ти, Вики!
Силни докосващи метафори.
Поздрав! -
Харесах, Вики!
-
Печелиш ме отвсякъде, Вики! Бог вижда красотата и не е безучастен към нея. Считай, че скоро ще чуеш стъпките на Утешителя.
Докосна ме с твоите изящни разсъждения и с естетиката на стиха си.
Сърдечен поздрав: Мисана -
С поздравления! Затрогващ финал!
-
"Защото този свят е твърде празен,
защото този свят не е нормален."
И трудно се лавира под нивото,
(но се налага),гърбом е усмивката...
Когато се прицелиш във живота
след рикошет остава ти горчивото.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за хубавото стихотворение, Вики!