Разби сърцето ми отново,
на хиляди парчета то се разпиля...
А как бих искала отново
да те обичам, но за кога?
Студени днес са твоите очи,
тъй сякаш някой бе загинал!
Затворени са всичките врати
на спомените и мечтите...
Във камък се превърна ти,
обърна гръб и продължи.
Забрави миналите дни,
и нищо не успя да се спаси!
Душата ми е вече празна стая,
заключена завинаги и без врати!
А волна да полети мечтае,
но ключът остана в теб нали?
© Корнелия Гинина Всички права запазени