azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
28.07.2007 г., 14:57 ч.

Празна стая 

  Поезия
893 0 6

Хали раздират завесите бели,
мрак над пустиня се стели,
огнени бури в сърцето примряха,
ангели черни го оковаха.
Веят неверни и алчни злодеи,
светлото в нея отнели.
Стая, разтурена и непозната,
попарена пак от сланата...
Като вълна на морето
парят и шибат халите люти,
пак кърви ми носят в сърцето
и нищо бесът им не ще смути.
Раздрана, завесата бяла падна,
падна и мрак я окъпа,
а в стаята влезе Тя, хладна
и не приятелка скъпа,
а цялата земна помия
и красота не сломи я.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, моля те...Не чети тези глупави стихове! Никой от тях не заслужава внимание, твърде просторечни, някак неумели...
  • Мисля, че има доста произведения които ме очакват
    Докосната си...

  • Таня,не искам да коментирам тези опити за стихоплетство,защото са ужасни...
  • Странни възприятия... а тая думичка "шибат" не ми допада... (може би съм пошла - та затова), но Вие доста често я употребявате - разглеждайки творчеството Ви се сблъсквам с нея!
  • Добре дошла и от мен, Петя!
  • Добре дошла!Добър старт...Пиши още...Поздрав!
Предложения
: ??:??